Бъзакът – досаден бурен или панацея. Черен бъз или бъзак, а защо не и двете. Антигрипна ваксина от аптеката на Господ!

Бъзакът – досаден бурен или панацея. Черен бъз или бъзак, а защо не и двете. Антигрипна ваксина от аптеката на Господ!

На много от нас се е налагало да се борим с досадния бурен бъзак в нашите градинки и дворове и знаем че това е доста трудна задача. Познавачите биха казали че щом бъзака се е настанил на определено място то това е сигурен признак за плитки подпочвени води. 
Растението Бъзак (Sambucus ebulus) е един от трите вида бъз, който вирее в България, наричано още тревист бъз (бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе). Всеки от вас го е виждал, но едва ли някой е предполагал какви ценни лечебни свойства има. Слави се най-вече като билка срещу рака на гърдата, но е изключително подходящ вместо противогрипна ваксина, защото е чудесен имуностимулатор. Оказва се, че панацеята е бурен, който почти всеки подминава с пренебрежение…
Бъзакът е тревисто многогодишно растение, вид бъз, с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Расте до 1-2 m височина, храстообразно. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести. Цветът е с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5-6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 миниатюрни костилки. Разпространен е като бурен край пътищата и населените места.
Цветовете съдържат незначително количиство етерично масло, циногенен гликозид и захари; плодовете - антоцианови багрилни вещества, захари, валерианова, ябълчна и винена киселина, дъбилни вещества,смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни, но сокът на зрелите плодове не е отровен. В корените се съдържат дъбилни вещества и танини. Има диуретично, антимикробно и потогонно действие.
За медицински цели се използват корените (отвара) и плодовете (студен извлек). Зелените плодове са отровни, използват се зрелите ( при децата могат да предизвикат гадене и повръщане). Коренът се използва при ужилвания (чрез втриване) и при бъбречни заболявания (чрез отвара). При трудно уриниране и за изпотяване се прави запарка от цветовете. Гъст екстракт от плодовете - при безапетитие, анемия, отпадналост и местно втриване върху кожата при ухапване от насекоми, при хемороиди и ревматизъм.
Много хора бъркат бъзака с черния бъз.
Основните разлики се състоят в следните неща:
- Бъзака е храстовиден и достига до 2м височина, докато черния бъз достига до 7-8 м височина и е дърво.
- Бъзака цъфти през юли-август, докато черния бъз по-рано - през май-юни - плодчетата на бъзака са нагоре, на черния бъз висят надолу.

Из книгата на Николай Антонов “Петър Димков - за живота без болести” - издателство ГЕЯ-ЛИБРИС, София 1994г.  
 Черният бъз вирее навред из България, всеки го познава. Но не всеки знае каква изумителна целебна мощ се крие в това растение. То е цяла аптека срещу какви ли не заболявания.
Лечителят Петър Димков разказваше: “Бях излязъл на екскурзия към Своге и изведнъж се натъкнах на една невестулка, която се бореше с пепелянка. Отровната змия се стремеше да захапе невестулката, тя пък се присягаше да захапе змията... Надмощие имаше змията – тя клъвна невестулката. Помислих си, че борбата е завършила. Невестулката бързо се шмугна в храстите, видях я как обели с острите си зъби кората от един бъз и схруска малко от нея... Минута след това отново се върна и се вкопчи в змията... И не я остави, докато не я прегриза и умъртви...Оттогава е и моят интерес към черния бъз... Това е едно чудно растение... Добитъкът, който пасе по склоновете, яде наесен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава... А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг: няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза – само тях! – и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние...”
Това чудодейно растение се използва цяло: цвят, лист, стебло, плод, корени.
Цвят
Представлява кичест жълто-бял букет, цъфти през май-юни. Бере се преди да е презрял. Суши се на сенчесто, проветриво място. След изсушаване цветът се оронва от дръжките, получава се прашец със същият цвят, блудкав на вкус, със слаб специфичен аромат.
Рецепта
Приготвя се отвара от изсушения цвят (прах) като обикновен чай. Пие се горещ.
Против: хрема, пресипнал глас, средство за изпотяване (при простуда), задух, при трудно уриниране (хронифициран простатит), при възпаление на бъбреците и пикочо-половите пътища. Цветът от черен бъз има мощно терапевтично действие при изброените болестни симптоми.
Листа
Берат се също през май-юни. Съобразно с народната вяра най-лечебни са набраните на 24-ти юни листа (влизат в ритуала на Еньовден). Изсушават се на сенчесто и проветриво място.
Рецепта
Приготвя се отвара от листата на черния бъз, както всеки друг билков чай (щипка листа за една чаша).
Отварата притежава слабително действие, подходяща е при чест, не особено силен запек. Трябва да се пие всеки ден.
Освен това действа потогонно, облекчава уринирането и отделянето на урина, понижава кръвното налягане, предотвратява възпаление на бъбреците и пикочния мехур.
Кори
Съдържат силно активиращи вещества, вземат се рано напролет, при раззеленяването, сушат се на сенчесто и проветриво място. В зависимост от дебелината на корите се нарязват още неизсушени на малки парчета.
Рецепта
Корите се накисват за 24 часа във вода, а след това се приготвя отвара. Доза – 20 гр кори в 500мл вода врят в продължение на 10 минути. Прецежда се и се пие по една малка чаша на ден.
Корен
Съдържа антиканцерогенни вещества. Корени от черен бъз се вадят наесен, измиват се добре, сушат се наразани по дължина или на тънки колелца.
Рецепта
Използват се както корите, и за бани против гъбички на ноктите.
Плод
Това е най-активната част на растението. Бере се в края на август. Има силно антиканцерогенно (противораково) действие, укрепва организма, повишава съпротивителната му сила срещу грип и други заболявания. Задължително е плодовете да са добре узрели. Да не се допуска употребата на зелени и недобре узрели зърна!!!
Рецепти
1. Сироп. Плодът се измива добре, с вилица се отбират зърната от дръжките. По нататък се постъпва както при приготвяне на плодови сиропи без термична обработка: нарежда се в стъклен съд (голям буркан) ред плод, посипва се със захар и така се редува плод със захар до напълване на съда (буркана), като се завършва със захар, оставя се да престои три седмици, но да не е на пряка слънчева светлина. Прецежда се през гъста марля, като се внимава някое зрънце от плода да не попадне в прецедения сироп и да предизвика ферментация. Препоръчва се сиропа да се съхранява в тъмни шишета, или шишетата да се увият в тъмна хартия. Съхранява се на хладно. Пие се по една супена лъжица преди ядене, а за деца по една чаена лъжичка, също преди ядене. Дозата се удвоява при грипна епидемия!
2. Прецеденият за сиропа плод се изсипва в по-голям стъклен съд, залива се с вода (на един килограм плод – три литра вода). След 2-3 седмици се получава вкусно вино. Пие се по една винена чаша преди ядене на обяд и вечеря. Действа като сиропа.
3. Мармалад от бъз се приготвя по следния начин: плодът се измива, пресова се, за да изтече сок, който да облее зърната. Вари се на умерен огън до сгъстяване и се насипва в бурканчета още горещ. Мармаладът се взема по една чаена лъжичка преди ядене. Притежава в най-концентриран вид всички благотворни въздействия на растението, регулира стомашно-чревната и пикочо-половата система, действа антиканцерогенно, кожата побелява, погледът се избистря, повишава се тонусът на живот.
“Навремето нашите умни търговци – разказваше Лечителя Петър Димков, - понеже са знаели тези рецепти, приготвяли мармалад от бъз и го продавали в буркани в Цариград. Ханъмите какво ли не давали за този мармалад!”
Съвет
Не пропускайте да си набавите за зимата цвят, листа и корени от бъз, пригответе препоръчаното по тези рецепти. Шансовете да се предпазите от грипна епидемия, да избегнете и други заболявания се утрояват, ако пиете от препоръчания сироп и си приготвяте отварите от цвят и листа.


 В предаването „На кафе” по НОВА в здравната рубрика на доктор Папазова доста подробно и нагледно е показано всичко за лечебните свойства на бъзака, как да берем това растение, а също и как да го използваме за нашето лечение.


Всеки по наблюдателен и търсещ информация по темата доста би се е объркал прочитайки информацията дотук, гледайки споменатото предаване с доктор Папазова. Остава да влезе и в някой от многобройните форуми, където хиляди фенове на бъзака и черния бъз споделят опит и спорят кой от двата вида бъз е имал предвид лечителят Петър Димков. Дали това се дължи на факта че много хора използват едно и също име за двата вида бъз - черен бъз. Съвсем сигурно обаче е че и двата вида са изключително ценни и имат многобройни лечебни приложения, които до някъде се припокриват. Що се касае за най-масово ползваният сироп от бъз, доста от известните билкарите препоръчват храстовидния, като по-ефикасен и силен. Намерили са се и ентусиасти издирили внука на лечителят Петър Димков, който им потвърдил, че дядо му е имал предвид бъзака за прословутата си рецепта. Добавяйки и мнението на тежката артилерия - доктор Папазова, която нарича бъзака - билката на Петър Димков аргументите понатежават в полза на бъзака.
Тезата на тези които препоръчват да се ползва черния бъз за сиропа се основава на това, че семките на бъзака съдържали цианидоподобна отрова. Този аргумент не е за пренебрегване, но ако спазваме указанията за дозите и берем само добре узрели плодове не би следвало да имаме никакви проблеми  Пишещият този коментар от няколко години ползва профилактично зимата сироп от бъзак сутрин и на обяд по една чаена лъжица 10-20 мин преди хранене, а вечер чаша вино от бъзак /наричано "Бъзек"/ с една чаена лъжичка мед и резен лимон пак 10-20 мин преди хранене. За сега съм жив :) и го препоръчвам на всиките си приятели. Това не ми пречи да харесвам и препоръчвам и черния бъз, жена ми прави превъзходен сироп от цветовете му, който пием цяло лято. 


Черният бъз (Sambucus nigra) е голям храст или дърво, високо до 3 м  /понякога до 8-10 м/, със силно развита коренова система. Наричан е още свирчовина, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер. Плодовете на черния бъз са богати на антицианови съединения, съдействащи за неутрализирането на свободните радикали. Освен това съдържат много пектин и целулоза. Те действат още потогонно, слабително, диуретично и способстват за понижаване на висока температура, което се дължи предимно на гликозидните вещества. Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат в храната през зимата. Ако се изсушат правилно, витамините в тях се запазват в голяма степен. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата, а това от своя страна подпомага поддържането на личното тегло в нормални граници.
Чаят от цветовете на черният бъз се използва за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.
В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване. Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.
Начин на употреба. Вътрешно: От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. (По други указания: 2 супени лъжици цвят (1 супена лъжица от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Бъзови плодове узряват в края на м. август или началото на м.септември За регулиране на обмяната се препоръчва една супена лъжица изсушени бъзови плодове да се накисват от вечерта в 200 мл. леко топла вода, на сутринта течността се прецежда, затопля се и се изпива на гладно. Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от плодове на черен бъз е подходящ за пушачи, които се нуждаят от добавки навитамин С.
Външно приложение: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.

Внимавайте! Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание!

 


Етикети:

Остави коментар