mulchiraneto-eleganten-nachin-za-spravyane-s-mnozhestvo-problemi-pri-otglezhdane-na-rasteniyata

мулчиране

Мулчирането

Елегантен начин за справяне с множество проблеми при отглеждане на растенията.

Мулчирането е процес изключително полезен и необходим за отглеждането на растенията. Представлява покриване или застилане на почвата със слой органичен или неорганичен материал. Само с едино действие на практика се решават едновременно няколко много важни проблема:

запазва влажността на почвата

увеличава плодородието на почвата

запазва кореновата система през зимата

декорация

Мулчът  може да бъде както органичен - кора, дървени стърготини, листа, борови иглички, окосената трева, слама, тор, компост и др., така и неорганичен (чакъл, синтетични стърготини, декоративните камъчета,  полиетиленово платно,  различните изкуствени материи и т.н.

Ако не разполагате с достатъчно вода или време за поливане вашият най-голям помощник през горещия период е мулчирането. Благодарение на него почвата остава влажна през сухите летни дни. Прилагана правилно, тази техника може да увеличи значително плодородието на почвата която покрива, когато използвате органични материали за мулчиране. Тези материали с течение на времето изгниват и освобождават полезни за почвата елементи, като по този начин я обогатяват.

Преди да се застели, почвата трябва да се разкопае и оплеви добре. Мулчът се разстила равномерно върху избраното място край растенията и дърветата. Трябва да се избягва директен контакт с растенията тъй като това предразполага загниване и лесен достъп за вредителите. Слоят мулч според използваният материал варира на дебелина, но за пълен ефект се препоръчва дебелина от най-малко 5 сантиметра.

Обикновено застилането се прави през пролетта, когато почвата е все още влажна с цел запазване нейната влага и задържане на топлината през нощта.

Този процес може да се приложи и през зимата с цел предотвратяване на замръзване на почвата или целогодишно, като се добавят нужните количества мулч за да се компенсира изгниването на част от материала с времето. Самото изгниване (особено на застилки богати на азот) трябва да се следи за да не се превърне в анаеробно (без участието на кислород) защото продуктите на подобно гниене са токсични и опасни за живите растения. Така например трябва да се внимава с дебелината на застилката и да не се окопава и смесва с почвата. При кисела, неприятна миризма, произлизаща от застилката, се разкопава за да има циркулацията на въздух до по-долните слоеве и по този начин, да се предотврати процеса на анаеробно загниване.

При застилане трябва да се уверим, че не се възпрепятства достигането на дъждовна вода до почвата. За предотвратяване на този негативен ефект е препоръчително инсталирането на системи за капково напояване под застилката.

При избора на мулч трябва да се вземе под внимание множество фактори - причината заради която се прави застилането, трайността на материала, неговият pH, неговата цена и т.н.

Най-често използваните застилки са следните:

Органични отпадъци: слама, окосена трева, паднали листа, борови иглички, дървесни стърготини, накъсана хартия и картон, животинска тор и т.н.

Компост – напълно прегорялата оборска тор премесена с градински, органични отпадъци и богата на микроорганизми.

Естествени и синтетични тъкани.

Гумени стружки – направени от рециклирани автомобилни гуми може да послужат за покритие на детски площадки или алеи в градината.

Синтетични филмови покрития – широко използвани в индустриалното земеделие. Растенията никнат и се развиват през специално направени дупки във филмовото покритие. Изисква инсталирането на допълнителни напоителни системи под застилката. Използваният материал е сериозна заплаха за природата.

Чакъл и камъчета – добра опция за застилането на определени многогодишни култури в студени климати където топлината поета от камъните помага за удължаване на градинският сезон.


    Написано от: admindobridobrev
  • Публикувано в: Полезни съвети
  • Дата на създаване: 2017-02-05
  • Прегледа: 1263
  • Коментари: 0

Етикети:

Остави коментар