Този сайт използва бистквитки!
Будлеята известна още като Летен Люляк или Пеперуден храст е непретенциозен, бързорастящ, цъфтящ, мнoгoгoдишeн xpacт с тънки многобройни разклонени клонки. Цени се най-вече заради обилният си и дълъг цъфтеж през цялото лято - от юни до септември, когато има много малко други цъфтящи видове. Нейната родина е Китай. Достига до 5 м, но най-често представлява 3 - метров храст. Листата са удължено ланцетни, до 15 см дълги, разположени срещуположно на дъговидно извитите клони. Те са ситно назъбени по края, като на горната страна са наситено зелени, а на долната са белезникаво сребристи. Истинско украшение на будлеята са големите дълги съцветия на края на клонките, които се състоят от множество гъсто разположени дребни цветове. Цъфтящият летен люляк може да се сравни с фонтан. Многочислените цветове излъчват приятен аромат, който се разлива из градината и привлича много пеперуди и пчели. Цъфти в пpeĸpacни сини цвeтoвe събрани във връхни съцветия тип грозд. Цветовете са много трайни и ароматни. Имат цилиндрична форма и всеки цвят заема 18-20 см от дръжката. Благодарение на бързия си растеж до 2 м в година и големите си листа, клонките на летния люляк придобиват дъговидна форма. Нежните филизи на това растение не понасят студовете и на практика всяка зима могат да замръзнат у нас. Пъпките, разположени на основните клонки, през зимата, благодарение на снежната покривка, обикновено не се повреждат, и през пролетта от тях се развиват млади филизи с красиви листа.
При температури под -20℃ е възможно да има частични измръзвания по надземната част. Цъфтежът обаче е само на тазгодишни леторасли затова независимо от наличието или не на зимни повреди е препоръчително да бъде формирана и подрязвана, което може да стане през всеки зимен или пролетен месец до март, за предпочитане март. Ако не подрязвате будлеята, ще се получи изтощен храст с издължени и оголени клони и цветове само по върха, поради това се препоръчва по-силно подрязване - през март отрежете частта, израснала през миналата година, до 5 см от старото дърво. Будлеята не понася застоялите води, нито сенчестите места. Издържа на засушаване, но не и на излишък от влага. Преовлажняването причинява гъбни заболявания, които са много упорити. Не понася също заблатени почви.
При нашите условия много важно е да я задържим и пазим до двегодишната й възраст. Ако оцелее до тогава опасността да измръзне вече е избегната. Ако растението ви е малко и неукрепнало най-добре да го зазимите първата зима.