Sambucus nigra / Черен бъз, Свирчовина

Черен бъз, Свирчовина, Бъзуняк, Драмбъз, Селешник, Мимер

Sambucus nigra

Широколистни с опадливи листа

Голям храст или дърво

до 3-10 м.

Слънце, полусянка

Зелени

Цъфтят май - юли с бели цветове

Студоустойчив

Умерено

Над 20 см. Растенията са в 0.4 или 0.8 л. контейнери, което позволява засаждането им да се извършва почти целогодишно.

Чаят от цветовете на черният бъз се използва за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.
В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване. Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.
Начин на употреба. Вътрешно: От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. (По други указания: 2 супени лъжици цвят (1 супена лъжица от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Бъзови плодове узряват в края на м. август или началото на м.септември За регулиране на обмяната се препоръчва една супена лъжица изсушени бъзови плодове да се накисват от вечерта в 200 мл. леко топла вода, на сутринта течността се прецежда, затопля се и се изпива на гладно. Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от плодове на черен бъз е подходящ за пушачи, които се нуждаят от добавки навитамин С.
Външно приложение: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.
Внимавайте! Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание!

Черният бъз е голям храст или ниско дърво, със силно развита коренова система, с пепелявосива кора и бяла мека сърцевина. Листата срещуположни сложни с продълговато яйцевидни островърхи назъбени листчета. Цветовете дребни, жълтеникавобели, събрани в многоцветни плоски щитовидни съцветия до 20 см в диаметър. Цъфти май - юли. Плодът ягодовиден блестящ черновиолетов тригнезден с тъмночервена месеста част.
Плодовете на черния бъз са богати на антицианови съединения, съдействащи за неутрализирането на свободните радикали. Освен това съдържат много пектин и целулоза. Те действат още потогонно, слабително, диуретично и способстват за понижаване на висока температура, което се дължи предимно на гликозидните вещества. Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат в храната през зимата. Ако се изсушат правилно, витамините в тях се запазват в голяма степен. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата, а това от своя страна подпомага поддържането на личното тегло в нормални граници.

Непретенциозно дърво, напълно зимоустойчиво. Расте по влажни места, из разредени широколистни гори, предимно в близост до населени места. Разпространено из цялата страна от равнините докъм 1000. (1500) м надморска височина. Отглежда се у нас широко като културно дърво и на много места подивяло. Във втория случай обикновено показва плитки подпочвени води в местата където се среща.