Този сайт използва бистквитки!




Много красив храст или ниско дърво, който е хибрид, получен от кръстоска между Мagnolia denudata и Маgnolia liliiflora. Дебелите му и редки разклонения оформят широката му корона. Цветовета на Суланжовата магнолия са изправени, най – често са розово обагрени или в различните нюанси на розовото, имат слаб аромат, дължината на отделния цвят е 10 – 15 сантиметра а диаметъра на цвета е около 10 сантимета. Цъфтежът при този вид настъпва преди или по време на разлистването на растението, което е в периода април – май месец. Цветовете са много красиви с изключителен декоративен ефект, това е едно неповторимо растение за една стилна градина. Соланжовата магнолия е по – сухоустойчива от нейните родителски видове. У нас този вид се развива най-добре в Южна България.
Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да наторите мястото обилно с оборски тор. От април до юли подхранвайте с изкуствен тор, стимулиращ цъфтежа. Обича да се тори тогава, когато нараства и се оформя.
Възрастните екземпляри се нуждаят от по-малко подхранване.
Ако го отглеждате като храст е необходимо да го подрежете рано напролет за оформяне на храста. Не правете зимна резитба, тъй като дървестните тъкани загниват. Поливайте редовно и нека да има добър дренаж.
Магнолията се нагажда добре към всякакви почви, стига да ня¬ма в тях варовик. Той предизвиква хлороза на листата, която се състои в тяхното пожълтяване и болнав вид. Обича около нея да има мулч, но той да е на 5-10 см от стъблото (за да не загние) и до 60 см в диаметър, а на дебелина 5-10 см.
Отглежда се на места, защитени от силен сух и топъл вятър.
В млада възраст е възможно храстът да пострада от късните студове.