Ribes uva crispa / Цариградско грозде, Бодливо грозде

Червено френско грозде

Ribes uva crispa

Широколистен храст – с опадливи листа

Храст

1.5-2 м.

Слънце, Полусянка

Зелени

Цъфти края на май, след това плододава до края на юли

Студоустойчив

Умерено

Над 20 см. Растенията са в 0.4, 1 или 2 л. контейнери, което позволява засаждането им да се извършва почти целогодишно.

Плодовете съдържат пектинови вещества, поради което са пригодни за приготвяне на мармалади и желета, Богати са на витамин С - 30-60 мг%, витамини от групата на В, Р, провитамин А и др. Служат също за приготвяне на висококачествени вина, сладка, сокове и др. Цариградското грозде е диетичен продукт, който се препоръчва за деца и възрастни хора с нарушена обмяна на веществата, малокръвие, кожни заболявания. Всички сортове са медоносни, могат да се отглеждат и като декоративни.

В нашата страна културните сортове бодливо грозде са пренесени от Западна Европа. След плодовете на лозата, тези на цариградското грозде съдържат най-много захари - 6,22-12%. От киселините преобладаваща е лимонената.
Досега са създадени над 1500 сорта бодливо грозде. Групирани са според цвета на плодовете: червени, зелени, жълти и бели. Червените и жълтите се използват предимно за консумация в прясно състояние. Зелените и белите са пригодни за преработка.
Важна особеност на цариградското (бодливо) грозде е пригодността на плодовете му да се използват в различна степен на зрелост. Полузрелите за конфитюр, а зрелите - за консумация в прясно състояние. Разнообразната окраска на плодовете - бяло, жълто, червено, белезникавозелено, розово - позволява по-широка употреба на бодливото грозде. Встъпва рано в плододаване, плододава редовно и изобилно, и не е трудоемко. Плодовете му узряват почти едновременно и се берат на една ръка.
Цариградското грозде представлява храст с височина 1,5-2 метра, със светлозелени влакнести клонки, във възлите с бодли, дълги до 15 милиметра. В междувъзлията има дребни шипчета, които при някои сортове цариградско грозде липсват. В основата на храста израстват много стъбла, които имат продължителност на живот 7-8 години. При торене с оборски тор техният живот може да се удължи двойно. Разклонителната способност е сравнително ниска. В основната част се появяват силни леторасти, които сгъстяват храста.

Ако не се извършва резитба на цариградското грозде, след 6-7 години се получават малко и дребни плодове. Нужно е храстите ежегодно да се прореждат (чрез отстраняване при основата) от застарели стъбла. Плодните клонки са къси и живеят 2-3 години. При тях също се извършва подмладяваща резитба. Цветовете на бодливото грозде са двуполови, и съдържат много нектар и цветен прашец. Пчелният мед от тях е с лимоненожълт цвят. цариградското грозде цъфти рано в продължение на една седмица. Самоопрашваща се култура е, но при кръстосано опрашване добивите се повишават. В насажденията винаги трябва да се засаждат 2-3 сорта цариградско грозде. Плодовете узряват 2 месеца след цъфтежа.
Повечето от европейските сортове цариградско грозде са чувствителни към екстремните температури. Понякога бодливото грозде измръзва във високите полета. Понася добре засенчването и е възможно да се отглежда като междуредова култура в дворовете и в маломерните овощни градини до пълното встъпване в плододаване на овощните дървета. Освен това добре плододава и на слънчеви места със сравнително бедни почви. При тези изисквания към факторите на растеж, то може да се отглежда на много места из страната.
Изискванията му към влага не са големи. Не понася близки подпочвени води (по-близо от 80 см до почвената повърхност). При избора на място за засаждане на бодливо цариградско грозде трябва да се изхожда от климатичните особености на района. Във високите полета да се предпочитат източни и югоизточни изложения, а също и равни места. Местата трябва да са защитени от студените и силни северни и северозападни ветрове.